Какви са инвестициите, които ОЙРОШПЕД направи в хардуер и софтуер?
През последната година направихме значителни инвестиции в областта на ИТ технологиите. Изградихме централизирано управление на цялата ни онлайн комуникация, беше подменено цялото комуникационно оборудване, бяха закупени за всички колеги нови компютри с изключително бързи процесори, висока оперативна памет и бързи SSD дискове, както и нови щадящи очите монитори. Инвестирахме в нови сървъри, комутатори и др. Преминахме и на обемно лицензиране към Microsoft по отношение на операционните системи и Office 365, а за защита от вируси се спряхме на решението на Kasperski. Преминахме към корпоративни решения, които дават възможност за централизирано управление и следене на печата и сканирането. Това ни дава възможност по-бързо и в значително по-добро качество да предоставяме сканираните документи за предаване на стоките на нашите клиенти и партньори.
Целта на всички тези инициативи, които са свързани с инвестиция от порядъка на шест-цифрено число, е да можем да подобрим бързината на работа на колегите, които да повишат производителността и ефективността на услугите ни в полза на клиентите на Ойрошпед.
Колко време отне планирането на такава инвестиция?
Планирането отне близо половин година разговори, проучване на алтернативи и цени. Истината е, че размерът на инвестицията се увеличи в сравнение с първоначалния планиран размер по простата причина, че тази промяна започна с едни задачи, които създадоха нови и допълнителни възможности за подобрение. Но съм уверен и горд да споделя, че вървим в правилна посока. Вървим в посока, в която контролираме и управляваме мрежата, в която сме взели превантивни мерки за защита на информацията и осигуряване на непрекъсваемост на процесите.
Как беше осъществен процесът по разработване и планиране на новите технологии?
В нашия случай Техникъл Сълюшън се явява вътрешна фирма в структурата на ОЙРОШПЕД. Това помогна процесът да мине по-гладко. Тази инвестиция засегна всички офиси в страната, което си беше голямо предизвикателство.
Опитахме да работим и с подизпълнители, но те не успяха да влязат в същината на бизнеса и на заданието със същата визия.
Минали сте на облачно решение. Какво обуслови направата на този преход?
Да, минахме на клауд. Причината отново свързана с оптимизация на време и ресурси, подобряване сигурността на информацията, както и повишаване на ефективността.
През годините сме тествали различни решения – от вътрешно поддържане на пощенските сървъри, през външни компании. Облачните технологии се появиха някак си естествено и паралелно с решението ни да минем на обемно лицензиране.
Клаудът, който използваме в момента, е изцяло на Майкрософт. Търсихме български решения примерно за сториджи и бекъпи, но за наше учудване много малко от тях успяват да се доближат до параметрите на Майкрософт дори и в ценово отношение.
Как се възприе от страна на служителите целия този процес?
От страна на служителите има и положителни, и отрицателни емоции. Положителните емоции са заради много по-добрата техника, на която приложният софтуер работи много по-бързо.
Не им харесаха част от нещата, които дойдоха с новите сървъри, има нови ограничителни политики с цел повече сигурност и безопасност. Става въпрос за промяна на навиците – имаш нова операционна система и нов домейн контролер, някои неща вече са забранени, други се случват по променен начин. От тук дойдоха най-вече негативите.
Дигитализацията е важна част от логистиката. Какви са следващите по-сериозни проекти, които планирате?
Заедно с KonicaMinolta работим по внедряването на Document Navigator. Целта е всеки хартиен документ да се дигитализира и да се автоматизира неговия път. Но пък това е свързано с качеството на хартиените документите, които създаваме и получаваме, а то трябва да бъде добро, за да могат да се дигитализират автоматично, без голяма човешка намеса. Дигитализацията е много положителен процес, но той трябва да се прави с много внимание, защото ние обобщаваме освен нашите документи и клиентските документи и следва да осигурим освен, че ще доставим стоките на правилното място и че ще изпратим документите в правилната посока.
Клиентите как приемат този процес?
Клиентите го приемат с интерес, за тях това е нещо ново. Някои от партньорите ни (най-вече международните) го очакват с нетърпение. В България, вероятно по причини зависещи от Закона за счетоводството или за ДДС тази дигитализация не е желана от всички клиенти. В нормативната ни уредба все още са заложени неясни разпоредби относно това кои документи може да се съхраняват в копие или следва да са задължително в оригинал.
Останалите компании в сектора доколко са готови за този процес по дигитализация?
Наблюдавайки начина им на работа мога да кажа, че някои от тях с много големи инвестиции са до някаква степен готови, други са много изостанали. Пазарът изисква това от теб. За съжаление в България много рядко процесът започва с мисълта “защо да не направим нещо”. Доколко бързо ще стане дигитализацията на документи в България ни предстои да видим, но масово вече фактурите “хвърчат” по имейли. Остава да решим и въпросът дигиталните товарителници да бъдат признавани от страна на всички инспектори в НАП като доказателство за извършен износ или вътреобщностна доставка. Както споменах по-горе: по този въпрос нормативната уредба е спорна, но работим активно с браншовите и работодателските организации, както и с Министерството на финансите за подобряване на законодателната рамка, така че дигитализацията да навлезе в пълен обхват за нашите клиенти – така както го правят в Западна Европа.
