Ойрошпед е инвестирал до момента в собствени складови и офисни площи от над 52 000 кв. м. Плановете на компанията предвиждат нови строежи през следващите години, а повечето ваши конкуренти работят с наети площи. Какви са причините, които обуславят тази Ваша политика?
На пазара няма достатъчно сертифицирани складове за опасни товари, за биопродукти. Тяхното изграждане се контролира изцяло от чуждестранни възложители и ползватели, които често прилагат стандарти, надвишаващи законовите изискваня. Ние имаме опита и организацията на работните процеси, които могат да гарантират изключително високото качество на транспортните, логистични и складови услуги. Това беше и единият от основните ни мотиви да стартираме тази сериозна инвестиционна програма.
Отделно вярваме, че една фирма може да има ръст, само ако отговаря на потребностите на клиентите и инвестира в материалната база, но във всички случаи трябва да се развива с модерна техника, модерни сървъри, компютри и софтуер. В логистичния бизнес един от основните активи, които дават добавена стойност за клиента са складовите бази.
Какви са изискванията, които имате при проектирането и строителството на складове?
Складовете трябва да имат елемент на многофункционалност, на разделяемост. В допълнение софтуерът, който ги обслужва, трябва да бъде на ниво, защото клиентът иска да знае на всеки един кашон или палет кога му изтича срокът на годност, каква е оперативната наличност във всеки един момент. Клиентът трябва да се стреми да продава стоката, той не трябва да се прави на логистик и на спедитор.
Винаги съм давал примера колко е по-евтино да аутсорснеш тази дейност на един спедитор, отколкото да се занимаваш с това. Ако примерно имаш 200 палета оборот на месец и 200 палета налични, което е най-типичния пример за една средна фирма, на теб ти трябват 400 квадратни метра склад, защото трябва да има и място за проход, където да се движи техниката. Като сметнеш, че един човек и техниката по същество ще бъдат слабо уплътнени за обслужването на тези 200 палета и като добавиш и един бус и шофьор, излиза, че е от два до три пъти по-евтино да аутсорснеш тази дейност и да се занимаваш с това, което ти е работата – да продаваш. Повечето фирми, включително и българските, започнаха да привикват на този начин на работа и това е шанс за спедиторите и логистиците.
След това един спедитор трябва да покрива широка гама дейности в логистиката. Той трябва да може да прави и авио, и сухопътен, и морски транспорт. Не трябва да има нещо, което не може. Клиентът веднъж изпуснат да отиде другаде, просто си заработва там и трудно го връщаш. Развиването на нови направления и дейности в една фирма е сред от основните елементи за развитие. Другото е ръст – всеки месец да е по-добър от предишния. Разбира се има цикличност в месеците. Но съпоставено на годишна база задължително следва да има ръст. Няма ли ръст не виждам какво може да има.
В момента доста сериозен ръст се наблюдава в строителството на индустриални площи, в частност и на складови. До каква степен площите, които се строят не се строят с чисто спекулативна цел, а се строят с мисъл за тяхното бъдещо развитие?
Не е достатъчно да се построи един склад и да се търси наемател. Складът трябва да се строи тогава, когато той може да бъде експлоатиран комплексно. Трябва да имаш и софтуера за него и транспортната мрежа към него, иначе едната грешка е когато клиент си наеме склад и се занимава с несвойствени неща, другата грешка е когато някой построява склад, който трябва да отдаде под наем на такъв, който ще го експлоатира неефективно. Ние виждаме много складове, които по същество не са функционални, защото във всяка дейност си има специфика и тя трябва да е добре съобразена и изпипана в детайли. Трябва да се правят модерни неща, това което правят в Централна Европа това трябва да правим и ние.
На какви параметри избрахте локациите, на които да строите в момента?
Едно време беше важно да си близо до митница, сега не че не е важно, но не е толкова ключово. Определени спедитори, които покриват високи стандарти могат да станат одобрен икономически оператор. Това разбира се могат и клиентите да го постигнат, могат да бъдат допуснати до опростени процедури, когато всичко става на монитор. Всичко е защитено с банкови гаранции и се знае кой ще е насреща при риск, така че държавата в случая митницата да не бъде ощетена.
А иначе трябва да се изграждат бази на комуникативни места с добра пътна инфраструктура окло тях, бързо да се влиза и излиза до основни пътни артерии. В страната ни няма практика да се правят правилни околовръстни шосета. На Запад се прави вътрешен ринг, външен ринг, сигурно още два, три ринга, другото са скоростни отсечки. Така или иначе, принципът да се строи на кюше е валиден и тук.
До каква степен имайки предвид, че България е малка териториално държава се явява ключово предимство, това че имате складови площи в основните региони в страната? Много спедиторски фирми нямат това предимство.
Ние строим заради конкретната потребност на конкретния клиент. Като има потребност тя се декларира и се започва. Проблемът е там, че българската администрация не дава скорост на документалната обработка. Един склад се прави за три месеца, а се одобрява година, две преди това и една година след това, което е кошмарно. Даже държавата не може да отговори на въпроса, защо бави въвеждането в експлоатация, като от този момент тя трябва да започне да получава данъци, тоест тя сама си пречи да получи пари, което за мен са много странни неща. Много западни клиенти се махнаха от страната заради целия този бавен процес. А иначе правилен е въпросът в такава малка страна струва ли си да правиш изобщо нещо? Мога да кажа, струва си, ако клиентите го желаят.
Направихте първа копка в Стара Загора. Предстои ви и разширяване на складовите бази в Лясковец, Русе и Пловдив. Разкажете ни повече за вашите инвестиции.
За наша радост създадохме добро име на спедитор-логистик. Това увеличи запитванията към нас и е редно да отговорим адекватно. С времето натрупахме опит в изграждането на модерни терминали, като основно следваме добрите практики на партньорските ни мрежи в Централна Европа. Изграждането на допълнителни складови площи е изцяло свързано с развитието на вътрешната логистична мрежа. Мрежата в страната се поддържа изцяло от дъщерната ни фирма Ойрокуриер, която за всеобща радост работи като добре смазана машина и привлича множество външни клиенти.
Кои са обектите, в които имате инвестиционни планове?
В момента сторим новия терминал в Бургас, който след два месеца ще бъде завършен. Това са 1 000 кв. м. складове и офиси, от където ще обслужваме южното Черноморие и нашите вътрешни линии. Складът се намира на три километра от пристанище БМФ порт Бургас. Нашето дъщерно дружество Ойропорт е агент за България на Damco – една от водещите топ 10 логистични компании в света. С изграждането на тази складова база ще осигурим оптимизиране на част от логистичните разходи за нашите клиенти. Смятам, че това ще е едно модерно съоръжение, което ще се хареса, и ще надгради съществуващата ни в момента база. И двата терминала в Бургас и Варна обслужват нашата вътрешна мрежа и са идеални логистични пунктове за товари от средния и далечен Изток.
Разширение правим и в Лясковец, където е нашият хъб за северна България.Поради значително нарастване на обемите, решихме да инвестираме в допълнителни 500 кв. м.
В Стара Загора наш клиент пожела да се развива по-активно и за него в момента инвестираме в 3 000 кв. м. склад с височина на логистичните халета от над 12 метра. Става дума за стоманобетонна напрегната конструкция, която допуска наличие на най-малко колони и е с най-високатастепен на пожарна устойчивост. Първата копка в Стара Загора е направена. Главен изпълнител е фирма „Платеник“, която е работила в града за нас. Освен вече резервираните площи за конкретен клиент, имаме и малък свободен капацитет. До два месеца грубият строеж ще е готов и се надявам до края на годината да минат и одобрителните процеси за издаване на разрешение за ползване.
В Русе проектираме нови 6 000 кв. м. пак по поръчка на конкретни клиенти складове за машини, химикали, бои, препрарати за растителна защита, семена и санитарно-хигиенни материали. Предвиждаме да използваме склада за съхранение на стоки, предназначени за румънския пазар. Съгласно действащото законодателство за ДДС доставките от Русе за румънските получатели на стоки са вътреобщностни доставки, при които, ако получателят е регистрирано по ДДС лице в Румъния не се начислява ДДС и същото е дължимо от получателя. Тази нормативна уредба способства за намаляване на паричния поток с размера на ДДС и създава реално конкурентно предимство за клиента.
Каква е себестойността на инвестициите, които правите?
Истинският склад е поне два пъти по-скъп в сравнение с жилищните площи, защото трябват и външни зони за движение, маневриране и престой на камиони. Има различни изисквания за качество на настилка, за отвеждане на води, за пожарогасене, стелажни системи, скъпа претоварна техника и др. Понякога квадратният метър само за сградата надхвърля 600 EUR в готов вариант и то строен на икономична основа с прецизирани оферти от изпълнители и под изпълнители и т.н. Не е никак евтино да се направи модерен склад.
Кои от вашите складове са пригодени за работа с опасни товари, което е едно от ключовите ви предимства?
В повечето ни складове можем да съхраняваме и обработваме химикали, но в София, Стара Загора, Пловдив и в Русе отговаряме на изискванята на закона за опазване на околната среда и водите, регламентиращи съхранението на химични вещества и смеси, съответстващи на директива Seveso III. Всъщност там са и основните потребности на клиентите. Пригаждането на един обикновен склад в склад за опасни товари също е едно много скъпо удоволствие, когато не е направено когато трябва.
Какво искат да видят клиентите в един склад?
За клиента е важно да види, че има ред в един склад. Като види, че има хора със сигнални жилетки, че има пропускателен режим, за него това е показател, че този склад работи нормално и качествено. Клиентът иска сигурност, а ние това нещо го правим по правилата на най-добрите стандарти. Трябва да се спазват изискванията за управление на един склад. Трябва да има достатъчно свободна зона за опериране извън стелажните системи. Има много тънкости, които трябва да се знаят и да се прилагат, а ние в Ойрошпед с нашия над 25 годишен опит има какво да предложим.
