Как бихте оценили семейният бизнес като фактор за успешното развитие на Ойрошпед Груп?
Г-н Стоянов: Семейният бизнес е нещото, което крепи западната демокрация. Като това се усеща особено силно в Централна Европа. Семейното предприемачество е продукт, който се предава по наследство. Няма нищо по-градивно за един бизнес, когато е основан на инициативата. Българските предприемачи трябва да почерпят опит как се развиват на Запад успешните семейни фирми. Кой държи основния пакет акции, как се допускат акционери, какво е тяхното влияние. Ясно е, че за да се разрасне един бизнес трябва да има акционерна форма, да се привлича капитал.
България няма опит в това и е хубаво тази тема да се разисква. За мен е важно да се спазва принципа 51% от акциите да са в ръцете на един, а другите дялове трябва да са в активно трудещи се във фирмата. Който не се труди във фирмата, трябва под друга форма да бъде възнаграден за собственото си наследство, например като разпределение на печалбата, но това разпределение е ясно че може да не се състои или то да се дозира. Има доста възможности да се ограничи влиянието на този, който не го интересува професията, фирмата и да пречи за нейното развитие.
Как се възпитава следващото поколение да поеме бизнеса? В България имаме много примери, които са в лошия аспект за съжаление.
Г-н Стоянов: Аз имам един хубав пример в добрия аспект със сина ми. Като се върнахме от Западна Европа, където бяхме 4 години, 3 години в Западната част на Германия и 1 година във Виена в Австрия. Оставял съм го сам да му продиктувам по телефона телекс, той го принтира на лентичката, излъчи го, напише го на немски, напише фактура, попълни тир карнет, поема разговори и то 3 клас дете. Разбира се това се е случвало епизодично, но факт е че той се е докосвал до истинска работа на тези години е от значение.
Така че колкото се може повече децата да се приобщават, да не се дистанцират от това, което ги храни, да наблюдават процесите и да не бъдат игнорирани, в текущите проблеми във взетите решения. Даже те трябва да бъдат питани, за да вземат отношение. Това е пътят да се придобие отношение към професията. Естествено след време това отношение може да се промени, но ако не е минато по този път шансът детето да се влюби в професията е много малък.
След, което трябва и образованието да се насочи в тази посока, защото правилата, теорията са от значение за реалния бизнес.
В този смисъл дуалното обучение може ли да подкрепи развитието на семейния бизнес в България?
Ключово е в страната се развие дуално обучение, което да дава възможност за следване с практика. Това е допуснато като законодателство, но за съжаление не се реализира успешно, причината затова е че в основните учебните заведения 60% от преподавателите трябва да са хора от бизнеса, а това не се харесва на професорския елит или прослойка. Това трябва да се промени в един момент.
Другото, което е, бизнесът трябва да е наясно, че трябва да се плаща за обучението, тоест, практиката в Централна Европа и най-вече в Германия се заплаща. Трябва самото предприятие също така да е оторизирано от учебното заведение, че е подходящо за конкретния студент, че нивото на упражняване на бизнеса е европейско. Това е пътят: учене, работа и практика в реална среда.
Ако говорим за обучение, как един родител трябва да възпита и съответно да вкара наследника си в бизнеса?
Г-н Стоянов: За съжаление, родителите, които се занимават със сериозен бизнес са погълнати изцяло от това, а трябва да намират време да разговарят с децата, така да се каже да не ги оставят на улицата, защото тогава нещата се изкривяват.
В България с добри очи ли се гледа на семейния бизнес?
Г-н Стоянов: На частника никъде по света не се гледа с добри очи. Това го видях и в Америка и в Германия, но в България е особено изострено това отношение. В същото време всеки се стреми така да се каже към тази “Американска мечта“, естествено не всеки я постига.
Какво означава в България да имаш успешен семеен бизнес?
Г-н Стоянов: Това означава да има изградена добра материална база, защото клиентът не се интересува само от това какво можеш, а как можеш да му гарантираш развитие. Постоянно трябва да развиваш материалната база, говоря за нашия бранш конкретно, защото не може да си интересен само с идеи.
Трябва да се развива и екипът от хора. Винаги съм казвал, че една фирма е истинска, ако има човек, който да се занимава с кадрите, друг с качеството, трети със сигурността. Ако имаш тези три неща, вече може да се каже, че си дораснал дотам и плащаш за такива неща, които преди си вършел между другото, значи реда вече настъпва и да тръгнеш към растеж. А единствено растежът е условието за оцеляването на частния бизнес.
Другото основно правило е, че трябва да се дигитализира всичко, което е дигиталиризуемо и клиентът да е щастлив от това, за да е информиран без да пилее време да прозвънява да пита и така нататък. Естествено отношението към клиента, софтуерната обвързаност с него, цялата тази информираност от която той се нуждае трябва да е налична. Това е свързано с инвестиции в техника и в хора. Така, че успешния бизнес, ако не се развива в тази посока, той просто в един момент ще бъде погълнат или ще се саморазпадне.
Кои са най-големите заплахи пред българския семеен бизнес?
Г-н Стоянов: Най-голямата заплаха за всеки един бизнес в света е, администрацията, която пилее време и целия този разрешителен режим, който съществува в една ненужна степен на сериозност на строгост. Не може да чакаш за една виза за проектиране две години, защото трябва да се платят на даден човек определени пари. Така се пропускат възможности. В бизнесът, когато се появи потребност нещо да се изгражда, то трябва да става скоростно. Първо, защото трябва да се ползват кредити, а те трябва да се върнат бързо, а те ще се върнат най- добре, когато заработиш с даденото. Така че виждам голяма пречка в прекаленото администриране. Да не говорим, че в България има хора, които се оплакват от рекетиране, заплахи, аз лично не смятам, че съм потърпевш.
По отношение на средния бизнес трябва да се поддържа качество, а това нещо не може да стане, ако фирмата се разпилее, и бъде изкупена от международни концерни. Проблемът на Западна Европа и САЩ е именно това, че големите концерни поглъщат малките предприятия и по този начин се влошава качеството в същите тези предприятия. А това не се харесва на съществуващите клиенти, защото те са работили с малкия бизнес именно затова, че получават индивидуално отношение и подход. Докато големият концерн си поставя приоритети, които понякога поставят определена клиентска маса на друго стъпало и те изчезват, търсят други възможности и други партньори. Семейният бизнес определено е гаранция за това, че на клиентите ще бъде гледано с необходимото уважение и респект и с мисъл за дългосрочно сътрудничество.
