In За нас

Явор Панталеев, прокурист на ОЙРОШПЕД ГРУП

Какви са мерките, с които създадената ситуация може да ускори начина, по който се дигитализира транспортния бранш?
С колегите от спедиторския и транспортния бранш от дълги години обсъждаме идеи, които вярваме, че е добре да бъдат въведени и приети от държавата. Дигитализацията е процес, в който нашият сектор изостава чувствително в сравнение с други сектори в страната. Това ни поставя често в неконкурентноспособно положение, увеличава разходите на бизнеса, удължава времето за реакция и не на последно място не отговаря на изискванията на ЕС за подобряване на екологията в Европа.
На първо място бих искал да споделя, че периодът е удачен да се помисли и да се стартира работа по максимално бързото въвеждане на дигитализацията за ключови за нашия сектор документи. Такава, например, е електронните товарителници. Периодът е удачен за преминаване към електронен обмен на документи. Развитието на изкуствения интелект също предоставя добри възможности за автоматизация на процеси. А логистичните регресии дават добри възможности за планиране и анализ.

Как си представяте въвеждането на електронните товарителници и какъв е очаквания ефект от тяхната дигитализация?
От законова гледна точка основите са поставени – България е подписала Допълнителния протокол към Спогодба CMR относно електронните товарителници. Той е влязъл в сила още през 2011 година. Това означава, че от 9 години България има законово основание да въведе и приеме обработката на електронни товарителници.
От срещите в Националното сдружение на българските спедитори, както и от неформални разговори с представители на бранша, мога да споделя, че българският транспортен и логистичен бизнес с готовност би приел тази промяна. За нас това означава съкращаване на времето за обработка на товарите, по-добра отчетност, оптимизиране на част от разходите. Не е за подценяване особено в създалата се ситуация и фактът, че така бихме ограничили междуфирмената задлъжнялост.
Разбира се, вариант е да се запази и съществуващата възможност за офлайн (на хартия) обмен на документи, за да не се създава излишен стрес за тези, които не са свикнали с дигиталния обмен или нямат опит и ресурси.
По отношение на държавата е необходимо да има разбиране от ползите, които подобен подход би довел за нашия бизнес.

Логистиката и транспорта са сред основните сектори в икономиката и допринасят чувствително за БВП и конкурентоспособността на българската икономика. Почти 5 милиарда лева се генерират всяка година като БВП от сектора „Транспорт, складиране и пощи“, а добавената стойност е към 87 милиарда.

Необходимо е да има политическа воля, за да бъде осъществена тази промяна. Разработването на подобна система за електронен обмен в транспорта би отнело няколко месеца до година при добро планиране, но ползите от него ще се усетят веднага. Това би довело и до допълнителна оптимизация на ресурси в държавната администрация.
Транспортният сектор в България вярвам, че в голямата си степен би откликнал положително на въвеждането на електронния обмен и бихме съдействали за правилното му въвеждане.
Клиентите също биха имали ползи и биха постигнали икономии на време и ресурси при обработката на техните пратки, както и за доказване право на данъчен кредит при вътреобщностни доставки и износ.
В НСБС започнахме работа по темата с експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Искам да изкажа благодарност към зам.-министър Попов и зам.-изп. директор Дамян Войновски затова, че възприеха идеите ни и стартираха активна работа по темата.

Какво се прави в Европа за облекчаване на административната тежест в сектора?
Преди няколко дни министрите на транспорта на Белгия, Нидерландия и Люксембург (Бенелюкс) поискаха шофьорите и превозвачите да използват електронни товарителници. В случая тяхната инициатива е резултат от COVID-19 като целта им е да се ограничат контактите между хората и да се намали риска от предаване на инфекции, но те стартираха пилотен проект за въвеждане на електронната товарителница още преди 3 години.
Съществуват изследвания, според които ползите от въвеждането на e-CMR могат да възлизат на 280 милиона евро само за тези три държави. На всеки човек е ясно, че ако говорим за единния европейски пазар става въпрос за огромна сума.
За нас в България подобна икономия би възлизала на няколко десетки милиона лева, които могат да се окажат животоспасяващи в настоящата ситуация.

Какви други документи могат да бъдат предавани електронно?
На практика всички документи биха могли да се предават по електронен път, но подобна промяна в процесите на работа ще е много стресираща за всички. Може да се помисли за поетапно въвеждане на дигитализацията и електронния обмен на документи.
На първо време може да се приеме правилото, че изпращането на сканирани електронни транспортни и счетоводни документи чрез електронна поща или по друг онлайн канал е достатъчно условие за доказване на вътрешно общностна доставка или износ пред НАП и осмисля използването на електронни фактури. А това е въпрос, чието решение зависи от поправка на Правилника за прилагане на ЗДДС, която следва да инициира Министъра на финансите https://southafrica-ed.com.

Recent Posts
Складова логистика